
Ричард Клег е съдружник в адвокатската компания Wolf Theiss, която организира през следващата седмица /на 30 юни/ кръгла маса по въпроси, свързани с проектите за оползотворяване на енергията от възобновяеми източници в България.
В качеството му на експерт с опит в правното уреждане на големи бизнес сделки, Клег насочва вниманието към възловите проблеми, разрешаването на които би могло да отпуши инвестиционните намерения и да спомогне за развитието на сектора "зелена енергия" у нас. Юристът не е оптимист, че това ще се случи скоро, но е притеснен, че съседните на България страни вече отбелязват чувствителен напредък по привличането на такива инвеститори.
Според него следващото правителство трябва да помисли как да разтовари тарифите за електроенергия от добавката за еко-ток, а преди да се разбързат със строежа на АЕЦ Белене, управляващите може би трябва да преценят силите си през призмата на започнатите големи инфраструктурни проекти.
Възможно ли е проектите за нови енергийни мощности от вятър, слънце и биомаса да се превърнат в следващия „балон” след имотния, който вече се спука?
Има много хора, които преди бяха в имотния бизнес, а сега обмислят да се насочат към проектите в зелена енергия, но аз си мисля, че поради съвкупност от причини това няма да се превърне в поредния балон. От една страна това е така, защото инвестиционната бариера е по-висока от тази, която беше поставена при имотите. Там играчите намираха терен, подготвяха нужната документация, след което продаваха проекта на хартия без действително да се е стигнало до строителство. Докато при проектите в енергетиката, за да привлечеш финансиране, е нужно не само да подготвиш документацията, но и да стартираш строителството.
Освен това има нужда да бъде осигурена свързаност с мрежата на НЕК или местния оператор. Така че инвестиционната бариера прави това начинание по-трудно за спекулативните инвеститори.
Втората причина, поради която смятам, че това няма да бъде балон, е че цените са регулирани, а не просто пазарни, така че е лесно да пресметне степента на възвръщаемост на инвестицията и да се прецени дали тя е удовлетворяваща. Докато в сектора на недвижимите имоти се подготвяха домове и се предлагаха на този, който плати повече.
Енергетиката е доста повече контролирана, по-струваща си, за това очаквам да видим тук предимно професионални инвеститори, които правят успешни проекти.
Защо толкова много компании се интересуват от такива проекти в България?
Една от причините е зададена с геополитическата рамка, в която възобновяемата енергия е силно застъпена в правителствените програми. Като започнете от биоетанола, който се произвежда масово в Северна Америка, и стигнем до вятър, слънце и биомаса, каквито има тук в изобилие. Всички правителства в Европейския съюз са се обвързали с ангажимент за конкретни количества енергия, която да се произвежда от възобновяеми енергоизточници. Това е едната причина, поради която хората са се насочили натам.
Втората причина е, че сегашното поколение има желание и възможност да живее на принципа на устойчивото развитие. Лайфстайлът на хората е такъв вече – те искат да виждат слънчеви колектори по покривите на къщите и вятърни перки около сградите. Такова е отношението на сегашното поколение.
И на трето място енергетиката е един от изначалните бизнеси в света. Ние винаги ще се нуждаем от енергия, без значение дали тя се произвежда по традиционния начин от големите централи на нефт, газ, ядрено гориво или е произведена от възобновяеми източници.
Ако насочим поглед към основните производители на оборудване за традиционните централи, те се намират предимно в старите икономики като САЩ, Япония, Западна Европа. Когато става въпрос за възобновяема енергия, Германия има лидерската пазарна позиция за настоящите технологии, но няма причина, поради която Източна Европа, Балканите и България да не поемат водещата роля в проучването и развитието на централи за производство.
За това аз мисля, че за този регион възобновяемата енергия е една възможност и дава много по-големи предизвикателства спрямо традиционните енергии.
В този контекст ние бяхме упълномощени да асистираме на Югоизточната федерация за възобновяема енергия, която ще бъде базирана в София, за да промотира производството от фотоволтаични и вятърни паркове. Тук стойността на капитала е ниска, защото добивът е регионален. Ниска е и цената на строителството, което дава възможност начинанието да е по-печелившо и там - по-интересно за инвеститорите.
Така че геополитически този тип енергетика е тема и възможност за региона. За това хората я търсят тук. България има огромно количество натурални ресурси. Ако вземем биомасата - има значително количество растителни остатъци от селското стопанство, които освен това са и идеално локализирани. Има подходящи вятърни потоци за изграждането паркове и имаме висока интензивност на слънцето за пускането на фотоволтаични централи.
България е много облагодетелствана с тази си позиция и това според мен е повод за интереса на инвеститорите.
Каква е пропорцията между чужди и местни инвеститори, насочили се към такива проекти?
Аз мисля, че има много местни инвеститори, които биха искали да започнат такива проекти, но повечето завършени проекти на чуждестранните инвеститори срещат препятствие за реализиране, затова трябва да правим разграничаване не толкова на външни и вътрешни, а на малки инвеститори, които може би имат парче земя и се чудят какво да го правят и някои от големите компании, които инвестират не само тук, но и в региона.
Тъй като инвестиционното препятствие е високо, само големите български компании ще могат да го изпълнят успешно.
Отново се връщам на въпроса за балона и на това защо балонът при имотите се случи. Може би заради по-лесното финансиране. Тук, при тези проекти, то е доста по-трудно. Преди няколко години хората имаха възможност да получават заем за жилище само на базата на чертежи и документи.
В енергетиката ти трябва да имаш готови пари първо за да започнеш строителството, второ, за да свържеш обекта в електрическата мрежа и всичко това трябва да е съпроводено с разчет за капацитета на инсталацията, която ще изградиш. Според мен всичко под 20 MW ще има сериозни трудности с осигуряването на привлечен капитал.
Има още един елемент. Изборите и политическата ситуация, които са винаги част от уравнението, което присъства в оценката на проекта за финансиране. Ако за местните инвеститори това е с по-малка тежест, то за чуждестранните инвеститори, този риск може да се окаже повод да изчакат.
Може би въпросът тук е за профила на чуждестранните инвеститори, какви са те. В енергетиката това са предимно такива, които идват от същата индустрия, те са повечето, а не толкова чисто финансовите инвеститори.
Дали те разчитат предимно на собствени средства или на проекти, с които да привлекат парите в банките? Доколкото ми е известно има такива специализирани кредитни линии, които обаче остават неоползотворени.
Аз смятам, че има висока пропорция в полза на собствения капитал, който се изисква от инвеститорите. През последните 5 години в кредитирането на всички сфери пропорцията дълг към собствен капитал бе по-висока, но сега това пазарът го преустанови. Сега всеки инвеститор трябва да бъде готов да вложи повече от своите пари в границите до 50% преди банките наистина да пристъпят към финансиране.
Има ли такива пари на разположение? Да и нашата компания работи по подобни проекти с някои от водещите банки, които не са спрели да кредитират, но критериите им вече са по-стриктни. Банките търсят парични потоци в краткосрочен план, а също така и по-тясно обвързване на инвеститора с успешния край на проекта, затова финансирането е по-трудно, но не и задължително спряло.
Аз намирам това за двустранен процес, в който инвеститорът трябва да направи доста повече, например да свърши огромната работа по осигуряване на свързване с електрическата мрежа, след което вече може да получи финансиране.
Колко инвестиции в зелена енергия може да поеме България?
Аз не смятам, че ще има абсорбиране на такива значителни инвестиции в скоро време. Да, за тези хора, които искат да инвестират в големи проекти, има и ресурсите, има и възможност за свързване към НЕК, но говорим за дълъг период и развитие.
Въпросът зад този въпрос е как увеличаването на генериращите мощности от възобновяеми източници да не повлиява негативно върху тарифите за продажба на електроенергия. Начинът, по който тези тарифи са структурирани, трябва да окуражава подобни проекти и да е адекватен на пазарния механизъм. Може би едно от нещата, с които новото правителство може да се заеме, е постигането на баланс, за да може да продължи да промотира възобновяемата енергия и хората да не се боят да инвестират, както го правят в Германия.
Има ли някакво разминаване между това, което вие сте прогнозирали за развитие на сектора и това, което правителствените представители чертаят като очаквания?
Само по отношение на инвестиционната бариера. Аз намирам, че има капацитет за много проекти, има и интерес от страна на инвеститорите да реализират такива. Това, което ще забави развитието, е финансовото препятствие. Не всеки ще бъде готов да посрещне това финансово обвързване, а именно да построи и свърже обекта си в мрежата, преди да е способен да подсигури останалото нужно финансиране. Затова очакванията са на високо ниво, но това няма нищо общо с факта, че хората не искат да го направят, понеже цената на инвестицията е по- висока спрямо други инвестиции.
Какъв е рискът за проектите, чието разработване стартира сега, да не се вместят във времето, което НЕК е определила като краен срок, след който няма да изкупува електричеството на преференциални цени?
Това е правителствена политика и нашите очаквания са, че новото правителство също ще се придържа към възобновяема енергия. Това е една от най-динамичните сфери в българската икономика и има смисъл правителството да я подпомага. В този смисъл не е само въпрос НЕК да определи сроковете, но е част на правителствената политика, по отношение на която не очакваме промяна поне в този аспект. Така че очаквам да има финансиране и строеж на централи при същата сигурност за изкупуването.
Ако приемем в такъв случай, че политическият риск е близо до нула, кои са останалите рискове, които възпрепятстват инвестициите в оползотворяване на зелена енергия?
Правителството досега направи много по въпроса, но трябва да имаме предвид, че и в съседните страни хората не стоят на едно място. Винаги има политически риск и риск на страната. Другите рискове са свързани с курса на лева към еврото, валутния риск. Застрахователните рискове също са важна част от всеки един подобен проект. Тук не може просто така да отидеш в някоя банка и да кажеш – имам проект, бихте ли ми го финансирали?
Трябва да знаете, че тук има инвеститори със солидни възможности и утвърдени бизнеси, които вече са строили и са свързвали централите си към електрическата система и въпреки това банките продължават да търсят комфорт, преди да им отпуснат исканото финансиране. Това ще се промени след няколко години. Тогава финансирането ще е по-лесно.
Имаме няколко публични компании на борсата, които са представителни за енергийния сектор – смятате ли, че те ще получат подкрепа от страна на инвеститорите заради сектора, в който се намират и заради положителните очаквания към него?
Аз смятам, че всяка компания, която се намира в регулиран сектор, дава основание на инвеститорите си да се чувстват по-сигурни. Още повече, че за нея излизането на борсата е един лесен достъп до финансиране. За инвеститорите е важно да видят успеха на някоя голяма компания в сектора, преди да се насочат към тази сфера. Това им осигурява много повече комфорт от индивидуалните решения, които компаниите вземат, за да развиват бизнеса си.
Ще ви насоча към проекта за АЕЦ Белене. Имате ли някакви препоръки по отношение на финансирането му?
Някои от финансовите препятствия, с които той се сблъсква, са същите, както и при проектите за възобновяеми източници. Според мен правителството трябва да продължи да търси най-доброто финансово решение, което не е задължително да бъде и най-бързото намерено такова решение. Евентуално могат да се намерят партньори от железопътния и инфраструктурния сектор. Има големи компании, които приемат Белене и те се намират в Западна Европа и Русия.
Ясно е, че този проект ще получи финансиране, защото е толкова важен за България и Европа. Ядрената енергетика винаги ще бъде водеща като големина и важност за континента. Но едно от нещата, което трябва да придружава финансирането, е свързано с други големи инфраструктурни проекти.
Важно е за новото правителство да определи какви са ангажиментите му към тях и след това да се насочи към Белене, защото всяко едно финансиране за тези проекти винаги търси парични потоци и сигурност.
Организирате кръгла маса по въпроси, каквито току-що дискутирахме. Кой ще седне на масата за дискусия и какъв ефект очаквате тази среща да има?
Тази кръгла маса ще бъде уважена от много финансисти, икономисти, директори на инвестиционни банки, включително Bank Austria, Raiffeisen Energy & Environment, Erste Bank, UniCredit Bulbank, а също така и от представители на големите производители на оборудване за вятърни и соларни паркове като АES, Vestas, Simonsfeld, SolarPro и Winslow Group.
Кръглата маса ще събере на едно място представители на държавното управление, на бизнес и финансовите среди в България, както и представители на водещите компании в сектора.
Намерението ни е да срещнем трите страни – властимащите, които следва да имат политика за насърчаване на по-нататъшните инвестиции в сектора, притежателите на проекти, които трябва така да структурират проектите си, че да осигурят комфорт за финансиране, и разбира се, банките. Искаме да седнат на масата и да се спрат на решението, което е най-добро от икономическа гледна точка за всички.
Очаквам на финала да излезем с някои интересни предложения, които биха могли да са от помощ на новото правителство при определяне на политиката му по отношение на инвестициите в централи, оползотворяващи енергията на възобновяемите източници.
България има възможност да заеме водеща роля в Източна Европа в този сектор и ние от Wolf Theiss Bulgaria, желаем да спомогнем този процес с активно участие.
Източник: http://www.darikfinance.bg/view_article.php?article_id=17066
<< Back